Да, снимам сватби.
Не, няма да Ви карам да гледате към залеза като от реклама на сирене.
(Освен ако не сте напълно сигурни, че това е Вашето нещо.)
Не съм обикновен
фотограф.
Аз съм готиният
фотограф.
(И да, ще се пошегувам с кума по време на фотосесията.)
Няма да се крия в храстите като папарак на мисия.
Аз ще съм като продължение на вашата сватбена компания - просто приятел, който случайно държи камера (и знае какво прави с нея).
Ще съм с Вас - в танците, в щуротиите, в онези дребни моменти, които всъщност са най-големите.
София ми е дом, но България ми е студио. Ще пътувам до всяка една точка на страната, само и само да се уверя, че ще изглеждате като хора, които се женят, а не като статуи пред кметството.
Здравей! Радвам се, че цъкаш из сайта, вместо да си в TikTok.Сигурно си се начел на истории, в които повечето фотографи са „държали фотоапарат още от детската градина“ и как „сватбите са им призванието в живота“. При мен не беше точно така.
Аз по-скоро бях онова дете, което рисуваше по чиновете и си мислеше, че ще стане известен актьор и ще го дават по телевизията (не се случи).
Фотоапаратът се появи по-късно.Случайно.
И както често става - случайното се оказа най-правилното.
Сватбата Ви е един от най-важните дни в живота.
Не е театрална постановка, не е фотосесия за списание и със сигурност не е денят, в който някой трябва да ви казва как да стоите, как да дишате и кога да се смеете.
Искате да повдигнете кума, да излеете шампанско върху себе си, да танцувате като на концерт?
Супер.
Искате да избягате за пет минути от всички, да хапнете по една баничка далеч от тълпата от гости или да се разходите из полето като двама, на които просто им е готино?
Още по-добре.
Аз просто съм човекът, който ще го заснеме така, че после да си кажете:
„Е, това беше нашият ден.“
Истинският — с хаоса, смеха, разрошените коси, мокрите очи и всички онези моменти, които никога не можеш да инсценираш, дори да искаш.
